Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

      Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
      Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Татяна Генева е родена в Ботевград. Завършва медицина през 2016 година Медицинския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. По време на следването си работи като санитар и здравна сестра в разнообразни лечебни заведения. Част от екипа на Спешно приемно поделение на УМБАЛ " Александровска " от 2018 година. От 2019 година е специализант по незабавна медицина в същото поделение.

Д-р Генева, по какъв начин мина последното Ви дежурство в Спешното приемно поделение на Александровска болница?

Едно от най-вълнуващите неща, свързани с работата в незабавно звено е това, че в никакъв случай не може да се планува по какъв начин ще протече дежурството. Един спокоен работен ден може да се трансформира в под напрежение, в същински „ екшън “ за секунди. Последното ми дежурство беше относително умерено, в добра колаборация с сътрудниците консултанти от клиниките. Същевременно имах пациент на 35 години с миокарден инфаркт, който приехме за интервенционално лекуване, както и възрастен пациент, който насочихме към Отделение по кардиохирургия, тъй като установихме, че има сърдечна претампонада – положение, което може да се развие бързо и да заплаши живота.

Как избрахте незабавната медицина за компетентност, на която да се посветите? Изиграха ли роля за този Ваш избор фамилната среда, учебното заведение?

Моята майка е фелдшер във филиал на Спешна здравна помощ. Когато бях дребна, беше всекидневно у дома да идват познати за слагане на инжекции или системи. Като се разхождахме с нея из града, постоянно я спираха хора, с цел да ѝ задават медицински въпроси. Предполагам, че това ми е повлияло да избера да изучавам медицина, като съвсем не съм обмисляла други разновидности. Спешната медицина избрах малко по-късно в професионалния си път, откакто към този момент се бях срещала с други специалности. Смятам, че в България тя е една много подценявана компетентност, постоянно възприемана от сътрудници и пациенти просто като мост за по-лесен достъп до други експерти. В реалност, навременното различаване и лекуване на незабавни положения е от извънредно значимо значение за по-нататъшното лекуване. Работата е извънредно разнообразна и динамична, в хода ѝ постоянно се срещат пациенти с по-редки болести и положения. Всеки ден е предизвикателство, което те учи на нещо ново.

Спешното поделение постоянно е кръстопът на доста човешки ориси, на провокации, които не се срещат постоянно в други отделения. Какво Ви носи най-голяма задоволство от работата в такава конструкция?

Пациентите, който биват приети в болница в другите отделения, са с разпознат медицински проблем. В Спешно поделение постъпва пациент и моята задача е точно да разпознавам казуса, както и да установя степента му и възможните затруднения, които са настъпили. Това е една извънредно забавна задача, която от време на време малко припомня детективските романи. Най-голямо задоволство ми доставя, когато видя резултата от лекуването. Пациентите в Спешно поделение са с по-краткосрочен престой спрямо този в другите отделения, само че все пак, когато пациент каже, че се усеща по-добре, е извънредно удовлетворяващо.

Разкажете в резюме за някои случаи, които са оставили необикновен отпечатък върху Вас като доктор и човек?

Преди няколко години при мен пристигна пациент с недоволство от главоболие и високо артериално налягане. Други недоволства той нямаше. В реалност, кръвното му беше високо. При прегледа забелязах, че кожата и очите му са с жълтеникав цвят. Образните и лабораторните проучвания потвърдиха, че той има проблем с жлъчните пътища. След консултация одобрих пациента в хирургично поделение, където се оказа, че има проблем, открит и лекуван в ранна форма. Именно това в моите показа е смисълът от работата в Спешно поделение: разкриване на същинския здравословен проблем, а не просто менажиране на следствията от него.

Какви са упоритостите Ви за професионална реализация в близко и по-далечно бъдеще?

В близко бъдеще се надявам да се явя и да взема сполучливо изпит за компетентност. Програмата е обвързвана с модули в други клиники и звена и е доста забавно да се види и държанието при приети в болница пациенти, както и някои по-специфични техники, които се употребяват в болничната помощ. В по-далечно бъдеще премислям зачисляване за друга компетентност, с което да натрупам нови познания и умения, които да приложа в работата си в Спешно поделение.

Кои човешки и професионални качества цените най-вече у сътрудниците си от екипа, с който работите?

Работата в болница и екипната работа е извънредно характерна. Нашето всекидневие и персонален живот са преплетени в работната среда. Мой другар, работещ в офис, доста се изуми от обстоятелството, че аз познавам фамилиите и приятелите на моите сътрудниците. Това е една доста забавна работна динамичност, която считам, че не участва на доста работни места.

Най-ценното качество съгласно мен е опцията за екипна работа - на промяна ние сме един екип и имаме обща цел – да помогнем на пациента. Егото би трябвало да бъде изцяло загърбено в такива обстановки, по този начин мисля.

В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?

В свободното си часове обичам да се извозвам пълноценно времето с моето семейство и приятелите ми. Това е нещото, което сигурно ме зарежда. Обичам също да отивам на спектакъл, да сготвям и да чета художествена литература.

Кои етични правила в връзките с сътрудници и пациенти се стремите да съблюдавате постоянно и при всички случаи?

В последните години осъзнах какъв брой е значимо общуването с пациента. Всеки човек, прекрачил прага на Спешно поделение, не се усеща добре и има потребност от помощ. Често е и уплашен. Обясненията за това какъв мисля, че е казусът и какво престои да се направи като диагностични процедури постоянно са били с позитивен резултат върху пациентите.

По отношение с сътрудниците правя оценка екипната работа и колегиалността. Както споделих нагоре, ние сме екип и се борим с обща цел.

Коя Ваша фантазия бихте желала да видите осъществена скоро?

В близко бъдеще бленувам да завърша сполучливо на специализацията ми, да надграждам знанията си и да ползвам сполучливо наученото.